|
132. Норка-зверь Жив сабе царь да царица. У
них было три сына: два разумных, а третий дурень.
У царя быв зверинец, у которам множества было разных
зверей. В етат зверинец унадився вяликий зверь - Норка
яго звали - и багата рабив шкоды, каждаю ночь поедав
зверей. Царь чаго не рабив - не мог истребить яго;
во упосли сзывая сваих сынов да и кажа: Хто истребить
Норку-зверя, дам тому палавину царства. - Во старший
и памався, як только наступила ночь, ён взяв аружие
и пашов; да не пашодши в зверинец, зайшов у трактир
и там прагуляв целаю ночь. Схамянувся, як рассвяло,
да поздно. Стыдно яму было перед аццом, да нечага
рабить. На другий день и средний брат зрабив такжа;
батько лаяв-лаяв их, да и перестав. Во на третий день
собрався меньший. Смеялись все з яго, бо був дурный,
и яны думали, што ён ничего не зробя; а ён, узявши
аружия, пашов прямо у зверинец да и сев над дерном,
штоб - як только начне-засыпать - яны его кальнули,
ён бы и проснувся. Уже звярнуло с павночи. Во застагнала
зямля: то Норка-зверь бяжить и пряма через аграду
в зверинец, бо такий бив вяликий. Царевич схамянувся,
устав, перекрестився и пашов прямо на зверя; ён назад,
царевич за им, а дале бача, што не дагоня пешком,
пабег в канюшню, узяв самага лучшага жеребца, да у
пагоню: дагнав таго зверя да и давай бицца. Бились
яны, бились. Царевич дав зверю три раны. Во убое выбились
из мочи да и лягли аддыхать. Як только царевич заснув,
зверь устав да й наутёки. Конь будя царевича; ён схапився,
да у пагоню; дагнавши, изнова зачали бицца. Царевич
и тут зрабив зверю три раны, а дале лягли аддыхать.
Зверь утёк; царевич, дагнавши, знова зрабив три раны,
а дале, як у четвертый раз став даганять, зверь дабег
да великага белага камня, падняв яго и пашов на той
свет, сказавши царевичу: Тогда мяне пабедиш, як сюда
придеш. - Царевич паехав и расказав аццу свайму все
и прасив яго, штоб ён вялев звить кожаный канат такий
довгий, штоб достав да таго свету. Атец вялев. Як
зрабили канат, царевич, забравши сваих братов, набравши
слуг и всяго, што треба было на целый год, паехав
туда, где зверь пашов пад камень. Приехавши, яны пастроили
там дварец и стали жить. Пригатовились; меньший брат
и кажа старшим: Ну, братцы, хто падымя сей камень?
- Ни адин и з места не двинув, а ён як хватив, дак
камень далеко палятев, а був вяликий-вяликий - з гору.
Кинувши камень, ён изнова и кажа братам: А хто пайдя
на тей свет пабивать Норку-зверя? - Не адин не взявсь;
ён, насмеявшись над ими, што яны трусы, гаворя: Ну,
братцы, прощайтя; апускайтя мяне на той свет, а самы
не адходтя ад сяго места, и як толька закалышицца
канат - тащитя. - Браты апустили яго. Ачнувшись на
том свете, пад землею, царевич пашов; ишов да ишов;
дивицца, аж ходя конь в багатой збруе и кажа яму:
А, здрастуй, Иван-царевич; долга я дожидав табе! -
Ён сев на таго коня и паехав; едя да едя, глядить,
аж стаить медный дварец. Ён взъехав на двор, привязав
каня да и пашов у комнаты. Там нагатована абедать;
ён сев, паабедав, да и пашов у спальню; там пастель,
и ён лег аддыхать. Во приходя панночка, да такая красивая,
што ни здумать, ни згадать, только в казце сказать,
да и кажа: Хто в моем доме - азавися: кали старый
- будеш батюшка, кали средних лет - брат, а кали маладой
- муж любезный; а кали женщина да старая - будеш бабушка,
средних лет - матушка, а кали маладая - сестра родная.
- Ён вышов. Яна, як пабачила яго, взрадавалась да
и кажа: Чаго, Иван-царевич (муж мой ты будешь любезный),
чаго сюда приехав? - Ён расказав ёй, што и як. Яна
и кажа: Той зверь, што ты хочеш пабедить, - мой брат.
Ён тяперь у средняй сястры, што живе недалеко адсюда
в серебряном дварце; я яму залячила три раны, што
ты зрабив. - Во упосли сяго яны пили, гуляли, добры
мысли мали; а дале царевич, папращавшись, паехав да
другой сястры, што в серебряном дварце, и в той также
пагастив. Яна сказала яму, што брат яё Норка тяперь
у меньшай сястры. Ён паехав да меньшай, што жила в
залатом дварце. Ета сказала яму, што брат яё тяперь
спит на синём море, а дале дала яму напицца сильнай
вады, дала меч-кладенец и сказала, штоб ён рубав главу
брату адразу. Ён, выслухавши ета, паехав. Приезжая
царевич к синяму морю, дивицца - аж спить Норка на
камне, пасерядине моря, и як храпе - да таго на семь
вёрст аж вална бье. Ён перякрястився, падехав к яму,
ударив мечем па галаве. Галава адскачила да и кажа:
Ну тяперь жа я прапав! - а дале и павалився у море.
Убивши зверя, царевич вярнувся, пабрав всех трех сястер
с сабою, штоб вывести их на етат свет; бо все яго
любили и не хатели з им растацца. Кажная из их из
свайго дварца зрабила яичко (бо были валшебницы);
яго научили, як из яичка зрабить дварец, и наабарот,
аддали яму яички и пашли к таму месту, где трэба было
падымацца на сей свет. Як пришли яны к канату, царевич,
пасадив девушек, дерганув за канат; ён закалыхався,
браты патащили. Як вытащили да пабачили диковинных
красавиц, аташли ад их да и кажуть: Пустим канат,
падымем брата, канат перярежим, нехай убьецца, а то
ён нам не даст сих красавиц замуж. - Во, сгаварившись,
пустили канат: брат быв не промах, дагадався, што
братья думають, узяв да и палажив камень, дерганув;
братья падняли его высоко да и перярезали канат. Той
камень упав и разбився. Ён заплакав да и пашов. Ишов,
ишов царевич. Во як паднялась буря, заблискала маланья,
загремев гром, полився дождь. Ён пришов к деряву,
штоб захавацца пад ним; глядить, аж на том деряве
маленькие птушки савсем измокли; ён изняв с сабе адёжу
да и накрыв их, а сам сев пад деревам. Кали лятить
птица, да такая вяликая, што и свет затмився: то было
тёмна, а то яще патямнело. То - матка тых птушак,
што накрыв царевич. Прилятевши, тая птица як пабачила,
што яё дятёшаты адеты, и кажа: Хто накутав маих птушак?
- а дале, пабачивши царевича, и кажа: Ета ты зрабив?
Спасиба табе. Чаго хочеш, праси ад мяне за ета; все
сделаю для табе! - Ён кажа: Выняси мяне на тей свет.
- Яна гаворя: Зраби ж ты вяликий засек, налави всякай
дичи да накидай туда, а в другую палавину налий вады,
штоб было чим мяне кармить. - Царевич все зрабив.
Тая птица, - взятши етат засек на сабе, а царевич
сев у серядине, - палятела. Лятевши чи багата, чи
мала - вынясла яго, папращалась и палятела; а ён пашов
да и пристав к аднаму партному у хлопцы: такий он
быв абодранный, так перемянився, што и невдамет, што
царский сын. Ставши у таго хазяина за работника, царевич
начав распрашувать, што у их царстве и як? Той хазяин
и кажа: Наши два царевича (бо третий прапав) привязли
с таго света невест и хочуть жаницца, да тыя невесты
упирують: хочуть, штоб им к вянцу нашить всякага платья,
такога, як у них было на том свете, и без мерки. Царь
звав всих мастяров, да не адин не бярецца. - Выслухавши
все ета, царевич и кажа: Иди, хазяин, к царю и скажи,
што ты нашиеш все па твайму ремяслу. - Хазяин и кажа:
Чи мяне ж брацца за такоя платья? Я шию на простонародья.
- Царевич кажа: Иди, хазяин! Я отвечаю за всё. - Той
хазяин пашов. Царь быв рад, што нашовся хоть адин
мастяр; дав яму денег, сколько ён хатев. Хазяин той,
справившись, приходя дамов. Царевич и гаворя яму:
Ну, мались богу да лажись спать; завтра все будя гатова.
- Ён паслухав свайго парабка, лег спать. Звярнуло
с павночи. Царевич встав, пашов за горад - на поле,
выняв из кармана тыя яички, што дали яму невесты,
и, як научили яго, зделав из их три дварцы; вашов,
пабрав у каждом их платья, вышав, звярнув тые дварцы
в яички и пашов дамов. Пришовши, развешав платья на
стяне да и лег спать. Рано праснувся хазяин, глядь
- аж висить такоя платья, што ён и не видав! Все сяе
златом, да серебром, да камнями самоцветными. Ён зрадовавсь,
взяв панёс тоя платья к царю. Царевны, як убачили,
што то платья, што у их на том свете, дагадались,
што Иван-царевич на сем свете, переглянулись да и
замовкли. Хазяин той, аддавши платья, пашов дамов,
да не застав уже свайго дарагога работника. Ён пашов
да пристав к башмашнику, да и таго паслав к царю,
и той зарабив; только абхадив ён всих мастяров, и
усе благадарили яго, што наживались чрез яго у царя.
Як абхадив царевич-работник всих мастяров, царевны
палучили сваё желанье; у их всё платья было такоя,
як на том свете; толька яны горько плакали, што царевич
не приходя, а наравить, было нельзя, нада была вянчацца.
Як сабрались к вянцу, меньшая невеста и кажа царю:
Пазвольте мне, батюшка, пайти самой падарить нищих!
- Ён пазволив. Яна пашла и начала дарить да приглядацца.
Падходя к аднаму; як стала давать яму деньги, пабачила
кольцо, што дала царевичу на том свете, и кольца сястер
сваих (бо то быв ён!), - хватила яго за руку, и привяла
яго в комнату, и кажа царю: Во той, што нас вывяз
из таго свету! Братья, кажа, запрятили гаварить нам,
што ён жив, и абещали пабить нас, кали мы скажем.
- Царь на тых сынов рассярдився, наказав их, як сам
знав; а после гуляли три свадьбы, и я там быв, мед-вино
пив, в роте не было, а только па бараде тякло
|